Bъпреки че има хранителни принципи, които могат да допринесат за здравето на повечето хора, генетиката играе ключова роля в определянето на уникалната диета на всеки индивид. Нововъзникващата наука за нутригеномиката предлага завладяващ поглед върху това как малките промени в генетиката ни могат да имат дългосрочно въздействие върху нашето здраве.
Метиловия цикъл е гръбнакът на нашата физиология. Функционалното му състояние определя нашата резистентност или чувствителност към токсини и микроби от околната среда. Това е объркващо разнообразие от биохимия, но е достатъчно да се каже, че дефект във всеки един момент от тези взаимосвързани цикли неизбежно ще повлияе на оставащите пътища и тогава цялостното ви здраве ще страда. Аномалии на метиловия цикъл обясняват защо сте болни от токсини в околната среда, докато човекът от съседната стая е добре, защо сте аутист, докато брат ви близнак не е такъв. Не можем да променим нашата ДНК, но ако знаем слабите връзки, можем да създадем „хранителни заобикалки“ – можем да допълним алтернативните пътища или да премахнем от диетата си молекулите, с които не можем да се справим.
Разбирането как да включим науката за генетиката на метиловия цикъл в програмата за лечение и как най-добре да наблюдаваме индивидуалния отговор, е предизвикателство и за терапевта, и за пациента.
Дефектите на метиловия цикъл са различни. Няма код за специфично болестно състояние, но всички играят роля в предразполагането ви към заболяване като цяло. Колкото повече дефекти в метиловия цикъл присъстват във вашия генотип, толкова по-голяма е податливостта ви към токсичност и инфекция, и по-голям ще бъде вашият риск за тези болестни състояния.
Медицината се фокусира върху извършването на процедури или предписването на лекарства за лечение на напреднала патология. Концепцията на нутригеномиката е за използване на хранителни добавки и хранителни промени, специфични за вашия генотип с цел предотвратяване и стабилизиране на болестни състояния, така че да се изисква по-малко медикаментозна терапия и инвазивно лечение.
Колкото повече знаем за нашите геномни слабости, толкова по-лесно е да ги преодолеем.